Oracle подаде хиляди молби за H-1B визи на фона на масовите съкращения.

В разгара на значителна организационна реструктуризация, технологичният гигант Oracle подаде хиляди заявления за H-1B визи, като същевременно съкрати значителна част от местната си работна сила. Федералните данни показват, че компанията, чиято централа е в Остин, е поискала над 3100 визи за чуждестранни работници за фискалните години 2025 и 2026.

Подробности за заявленията

Според данните от Службата за гражданство и имиграция на САЩ, Oracle е подала 2690 заявления за фискалната 2025 г. (която приключва на 30 септември 2025 г.) и 436 до момента за фискалната 2026 г. Тези цифри подчертават продължаващата зависимост от програмата H-1B, която позволява на американските работодатели временно да наемат чуждестранни работници в специализирани професии.

Тази активност по набиране на персонал се извършва паралелно със съобщения за мащабни вътрешни съкращения. Съобщава се, че служителите са получили уведомления за незабавно прекратяване на трудовите им договори като част от по-широка стратегическа промяна. Компанията не е публикувала официално изявление относно конкретните мотиви за съкращенията или едновременното подаване на заявления за визи.

Спорове и контекст

Програмата H-1B отдавна е обект на дебати в технологичния сектор. Критиците твърдят, че корпорациите използват програмата, за да заменят американските специалисти с по-евтина чуждестранна работна сила, докато поддръжниците твърдят, че тя е от съществено значение за запълване на критични пропуски в уменията.

Настоящата стратегия на Oracle – намаляване на броя на служителите в САЩ, като същевременно се внасят специализирани кадри – привлича внимание към тези опасения. Липсата на прозрачност по отношение на конкретните позиции, които са засегнати, в сравнение с тези, които се запълват, кара наблюдателите в индустрията да се съмняват в приоритетите на компанията по отношение на работната сила. Докато ситуацията се развива, въздействието върху оперативните възможности на Oracle и нейното обществено възприятие остава неясно, подчертавайки продължаващото напрежение между корпоративната реструктуризация и имиграционната политика в ИТ сектора.