Важен момент в развитието на биологичните изчисления: отгледани в лаборатория неврони се научават да играят Doom.

Учени успешно обучиха култивирана в лаборатория група от човешки неврони да играе класическата видеоигра Doom. Това постижение, улеснено от биологични компютърни чипове, подсказва обещаващо бъдеще за органичните изчислителни системи при изпълнение на сложни задачи в реално време.

От Pong до Doom: Скок в сложността

Австралийската биотехнологична компания Cortical Labs вече демонстрира, че чипове, задвижвани от неврони, могат да играят простата аркадна игра Pong. Въпреки че това беше революционна стъпка, неотдавнашната демонстрация с Doom представлява значително увеличение на сложността. Системата използва приблизително 200 000 живи мозъчни клетки – около една четвърт от броя, използван в експериментите с Pong – култивирани върху микроелектродни матрици.

Основен фактор за този бърз напредък е разработването на нов интерфейс, който позволява на чиповете да бъдат програмирани чрез Python. Независимият разработчик Шон Коул използва този достъпен набор от инструменти, за да обучи невроните да играят Doom в рамките на една седмица. Брет Каган от Cortical Labs отбеляза, че тази скорост е в рязък контраст с годините на изследвания, необходими за първоначалния прототип на Pong, което подчертава гъвкавостта на новата платформа.

Ефективност и потенциал

Въпреки че биологичният „играч“ се представя по-добре от случаен генератор на входни данни, в момента той не достига нивото на умелите човешки играчи. Въпреки това, Каган посочи, че невроните се учат много по-бързо от традиционните системи за машинно обучение, базирани на силиций. Според изследователите основната цел не е да се конкурират с дигиталния изкуствен интелект в игрите, а да се използва биологичен материал за обработка на информация по начини, които силицият не може да възпроизведе.

Експерти предполагат, че навигирането в 3D, несигурната среда на Doom доказва, че тези системи са готови за по-сериозни приложения. Йошикацу Хаяши от университета в Рединг сравни изискванията на играта с управлението на роботизирана ръка, което е осезаем пример за реална употреба, който в момента се изследва. Способността на клетките да се справят с вземането на решения без очи или мозъчна структура предполага надеждно приложение за бъдещи хибридни компютри.